Полицията в Лондон

Веселин Паунов от ББС се свърза с професор Пол Уилкинсън, който е председател на Центъра за проучване на тероризма и политическото насилие към Университета Сейнт Андрюз в Шотландия, и го запита как ефективно могат да бъдат защитени гражданите при такъв вид самоубийствени нападения?

Уилкинсън: "Изключително е трудно в отворено общество, където хората се радват на свободата на придвижване и на общуване. Но аз смятам, че тайната се крие във висококачественото разузнаване. Ако разузнаването е достатъчно добро, ще можете да научите за намеренията на терористичната мрежа преди тя да е започнала своите действия. Така че идеалният вариант е да бъдат засечени самоубийците, преди да са тръгнали на смъртоносната си мисия."

Въпрос: "Стреляй, за да убиеш, за да защитиш" - тази тактика на полицията вероятно е необходима, но в същото време и е твърде крайна мярка. А след това, което се случи с бразилския граджанин, логичният въпрос е как може да бъде разпознат истинският нападател?

Уилкинсън: "Смъртта на младия бразилец беше трагичен случай, но смятам, че реалността е, че когато си изправен пред заплаха от самоубийствено нападение и полицаите са убедени, че самоубиецът се готви да детонира бомбата, то тогава те трябва да поставят на първо място сигурността на обществото.

Както бе обяснено от полицията, ако стреляте в тялото на нападателя, рискувате да взривите експлозива. Ето защо "стреляй, за да убиеш" в главата е вярната политика. Опитът в други страни и най-вече в Израел, който от години се бори с този проблем, показва, че това е най-добрата политика за защита на населението. Тук отново трябва да изтъкнем голямата роля на разузнаването, за да сме сигурни, че насреща ни е истинският враг."

Въпрос: Няма съмнение, че Великобритания е много толерантна държава. Не е ли обаче нейната политика прекалено толерантна към радикалните ислямисти, които живеят в страната? В миналото Франция е обвинявала Великобритания, че дава подслон на такива хора, за които има сведения, че са извършвали нападения на френска територия.

Уилкинсън: "Мисля, че това е вярно за миналото. Със сигурност в началото на 90-те години в Лондон имаше няколко екстремисти, които бяха заподозрени в планиране и пряка терористична дейност в чужбина. Но по това време британските власти бяха погълнати от заплахата, която представляваха североирландските терористи. Това е напълно разбираемо, тогава беше трудно време. Тогава не се обръщаше необходимото внимание на развитието на Ал-Кайда.

Трябва да отбележа, че и други разузнавания в западния свят твърде бавно се събудиха пред опасността, която представлява Ал-Кайда. За съжаление на някои хора, които проповядваха екстремистката идеология на Ал-Кайда, не им бе забранено да продължат да правят това. След 11 септември обаче тази политика на великодушна толерантност отстъпи на по-твърдата политика на властите и сега правителството иска да въведе нови мерки, които забраняват и непрякото подстрекаване към тероризъм.

Предполагам, че повечето хора ще се съгласят, че това ще бъде полезна мярка. Разбира се, ще бъде много трудно нейното прилагане от съдилищата. При всички положения обаче това е стъпка в правилната посока. Наистина е неприемливо хора, които проповядват и насърчават тероризма да продължават с тази дейност, след като има убити и тежко ранени в резултат на тероризма, който те насърчават. Това е неприемливо в нито едно демократично общество.

Вярно е обаче, че политиката в началото на 90-те години беше - нека да я наречем направо - "немарлива". Не се обръщаше много внимание какво става."

Въпрос: "Как виждате бъдещето на войната срещу тероризма? Възможно ли е да бъде спечелена и необходими ли са за това неконвенционални методи? Вече стана дума за доброто разузнаване...

Уилкинсън: "Надявам се в дългосрочен план да успеем да разнищим глобалната мрежа на Ал-Кайда. Ще бъде необходим много труд и няма да стане само чрез военни средства, защото военните могат да свършат само част от работата. Те са най-добри при защитата на места, на граници и т.н.

Необходими са обаче многостранни усилия, които включват полицията, разузнаването и финансовите институции. Финансовото сътрудничество е много важно за проследяване на парите на терористите и за замразяването на техните сметки.

И не последно място войната на идеите, която толкова бе занемарена, но е изключително важна за победата в дългосрочен план.

Разузнаването наистина е ключа към успеха. Аналитичното разузнаване е много важно. Да се поставиш на мястото на терористите, да разбереш какво мислят, какво смятат да правят, какво могат да направят.

Мисля, че можем да се справим с тази крайна форма на тероризъм, която ни заплашва в момента. Фаталистичният подход не ни върши работа. Разсъждения от типа, че нищо не можем да направим, че те винаги ще успеят, само налива масло в тяхната мелница. Точно така терористите искат да ни накарат да мислим. Идеята обаче, че тероризмът може да даде неограничена власт в ръцете на някои хора е чиста илюзия."